Национален Исторически Музей

Начало»Музеят»История

История

Националният исторически музей е създаден на 5 май 1973 г. Той е национална съкровищница на Република България, хранилище на реликви от световен мащаб и един от най-големите исторически музеи на Балканския полуостров. В него се съхраняват над 650 000 паметници на културата и огромен археологически и исторически архив.

  • Съдебната палата

    01. Съдебната палата

    Първата представителна експозиция на музея открита през 1984 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава в Съдебната палата в София на площ от 10 000 кв.м. През 2000 г. НИМ е преместен в подножието на планината Витоша – в бившия дом № 1 на правителствената резиденция, в която на 10 ноември 1989 г. е взето решение за свалянето на последния комунистически лидер на България Тодор Живков. Чрез над 10 000 експонати на площ от около 6000 кв.м. тук е представена историята на днешните български земи (от VІІ хилядолетие пр. Хр. до средата на ХХ в.). Музеят разполага с прекрасен парк с лапидариум.
  • Експозицията в Съдебната палата
    Експозицията в Съдебната палата

    02. Експозицията в
    Съдебната палата

    Със своите колекции Националният исторически музей е българският музей с най-широка тематика и представителна експозиция. В него се показват съкровищата на България. Сред най-ценните от тях са златните тракийски съкровища, разнесли славата на България по цял свят. Това са части от Варненското съкровище, което представлява най-старото обработено злато на територията на Европа, датирано в V хилядолетие пр. Хр. и златните огърлици от Дъбене, Карловско от началото на ІІІ хилядолетие пр. Хр., изработени с такава невероятна прецизност, която затруднява и удивлява дори съвременните златари. В музея са и златни дарове и предмети, принадлежали на тракийски царе – прочутото Панагюрско златно съкровище от края на ІV и началото на ІІІ в. Пр. Хр. с общо тегло 6.165 кг., златният венец и пръстен-печат с изображение на Великата богиня майка от ІV в. Пр. Хр., открити при разкопки край с. Златиница, Ямболско, обеца (наушник) от с. Синеморец, представляваща богинята Нике на колесница с два коня и принадлежала на знатна тракийка (вероятно жрица) и др. Повечето от тези уникати най-често са в състава на представителни български изложби в чужбина.
  • Сегашната сграда на НИМ

    03. Сегашната сграда
    на НИМ

    Редица експонати очертават величието на средновековната българска държава - третата империя в Европа (след Византийската и Франкската империи): каменни колони с летописни, триумфални, строителни и възпоменателни надписи; владетелски печати-моливдовули на цар Борис-Михаил (852-889), на цар Симеон Велики (893-927), цар Петър (927-970), богати колекции от съдове, нагръдни кръстове, накити, най-големият български златен средновековен пръстен (61.15 гр.) на цар Калоян (1197-1207), 11 сребърни и златни съкровища, монети и въоръжение; Свидетелства за епохалното дело на братята св. св. Кирил и Методий, извършили истински революционен акт за средновековна Европа със създаването през 855 г. на славянската азбука са произведения на Преславската и Охридската книжовни и духовни школи и др.
  • Зала 3 в Бояна през 2000г.

    04. Експозицията.
    Зала 3 в Бояна през 2000г.

    Ценни експонати демонстрират запазената духовност на българите в периода на османското владичество (ХІV-ХІХ в.) – десетки забележителни произведения на изобразителното изкуство и на златарството, църковна утвар, тъкани и ръкописи, икони. Третото българско царство (1878-1946) е представено с оригинални експонати от “царската колекция” на българската Кобургготска династия, с лични вещи на видни български политици, културни дейци и общественици. Тук е и богатата етнографска колекция на музея, включваща традиционно облекло, накити и др. от всички краища на страната.
  • Зала 4 в Бояна през 2000г.

    05. Експозицията.
    Зала 4 в Бояна през 2000г.

    Националният исторически музей има 5 филиали:
    Национален музей Боянска църква (уникален паметник на източноевропейското средновековното църковно изкуство от 1207 г., под закрилата на ЮНЕСКО);
    Земенски манастир, забележително творение на българската архитектура и стенопис от ХІ в., разположен в околностите на гр. Земен;
    Национален музей параход “Радецки”, Козлодуй (национална светиня, свързана с подвига на четниците на Христо Ботев, загинали за свободата на България през 1876 г., построен с даренията на 1 200 000 български деца като точно копие на легендарния за българската история параход);
    Музей България и славянският свят, съхраняващ над 100 000 паметници на културата свързани с историята на връзките на България с Русия и с другите славянски държави;
    храм „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в с. Добърско, Разложко, известен с уникалните си средновековни стенописи.
    В Националния исторически музей и филиалите му работят около 160 сътрудници – историци, археолози, изкуствоведи, етнографи, филолози, реставратори, охранители и персонал за техническа поддръжка на експозициите. Тук се намира и най-голямата в България Централна лаборатория за консервация и реставрация на експонати от всякакъв вид материали.
  • Колектива на НИМ през годините
    Колектива на НИМ през годините

    06. Колектива на НИМ през годините