Символите на българската държавност

(изложба)

 

Националната изложбаСимволите на българската държавност” е посветена на 100-годишнината от обяваването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. Тя бе открита в деня на честването на юбилея в старопрестолния град Велико Търново. В НИМ изложбата запазва идеите и авторските послания,  но е с нова концепция и художествено решение.

Символите на държавността са проследени в четири основни  темиСредновековна България VІІ–ХІV в., България в западноевропейските и  илирийските гербовници, Символите на националноосвободителните борби на българския народ през ХІХ в. и  Националните символи на модерната българска държава  1879–2008 г.

Символите в Средновековна България са свързани с владетелските образи, титли и регалии, чрез които България се лигитимира политически пред Изтока и Запада. Това са част от съкровището на хан Кубрат и съкровището от Над Сент Миклош.

Най-значимите средновековени знаци са златният медальон на хан Омуртаг, златният печат на цар Симеон, златният пръстен-печат на цар Калоян; коланните накитисимволи на йерарахията във войската; пръстените-печати и монетите, сечени от българските царе – носители на  инсигниите на императорската власт и родовите знаци на владетелите. Показани са също чашата на жупан Сивин, златен пръстен на Витомир, златна монета на цар Иван Асен ІІ – копие на единствената монета, която не се показва, сребърни монети на Теодор Светослав, Михаил Шишман, Иван Страцимир, и др., иконатаСв. Богородицаот ХVІ в., покровителка на втората българска столица Велики Преслав.

За първи път са експонирани неизвестни гербове на България от европейски гербовници, открити и проучени от членовете на Българското хералдическо и вексилоложко общество. Сред тях е „Герб на краля на България от гербовника на лорд Маршал, ок. 1295 г.

След падането на България под турско владичество споменът за българската държава остава в атласи и географски карти, в руските императорски печати, в печатите на Австро-Унгарската империя. В оригинални карти от ХVІІ и ХVІІІ в. от колекцията на д-р Симеон Симов (Централен държавен архив) е проследено художественото изобразяване на българския герб.

В периода на българското Възраждане изображението на  лъв във хералдическа поза се възприема и утвърждава за национален символ. Той е централен символ върху печатите на БРЦК, на знамената на четите, върху кокардите на участниците от Априлското въстание. Гербовете от Илирийските гербовници и Стематографията на Хр. Жефарович са основен извор за формирането на националната символика. Показваме първото издание наСтематография и Славейковия препис на История славянобългарска.

В съвременното общество за символи на държавността се приемат държавният герб, знамето и националният химн. Изложбата представя последователно тяхното развитие от времето на Учредителното народно събрание през 1879 г. в Княжество България, в Царство България, в Народна република България и в Република България.

Колекция наградни отличия от Националния военноисторически музей представя наградната система на модерната българска държава. Най-високият орден на Царство България   Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий, е създаден с Рескрипт на цар Фердинанд в памет на обявяването на Независимостта на България. Малкото огърлие на ордена, съхранявано в Националния исторически музей, и знакът на ордена, с който е удостоен народният поет Иван Вазов, са важен акцент в темата за Независимостта 1908 г.

Сред знамената, свързани с бойната слава на България, са знамето на Голямоконарската чета, участвало в Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г.,  формени знамена от 1881 и 1937 г., знамето на Македоно-Одринското  опълченско дружествоБургас, 1912 г., участвало в Трета Българска армия и в превземането на Лозенград, Бунархисар и Одрин.

Темата за държавния герб и владетелските гербове е проследена в държавните печати, в украсата на  сувенирни подаръци за българските владетели цар Фердинанд І и цар Борис ІІІ. Сред регалиите на властта се отличават владетелският жезъл-тамбур на княз Александър І и личната сабя на цар Фердинанд І. Експониран е позлатен лавров венец с вензел на цар Борис ІІІ с надписНа падналите за Родината / слава и признателност”. Личните вещи на видни дейци на националноосвободителното движение и на български политицинаградни отличия, снимки, документи и грамоти, печати и оръжие,  допълват експозицията.

Гербът в творчеството на Николай Павлович и Хараламби Тачев е тема, защитена чрез техните ескизи, рисунки и проекти. Историческата тема в живописта е представена в платната на Николай Павлович, Димитър Гюдженов, Цанко Лавренов, Ярослав Вешин, Никола Маринов, Антоний Пиотровский, Александър Мутафов и др.

Символите на държавността намират отражение в униформите, оръжието, огърлиците на мировите съдии, в оформлението на фасадите на сградите, в бита на българина. Сред експонатите от тази поредица е адмиралската униформа на Цар Борис ІІІ.

Символ на държавността е и тронът на цар Фердинанд І от Двореца в София с изображение на личния му герб, предоставен от ОП „Стара София” с музей.

За първи път е показана Конституцията на Република България, приета от Седмото Великото Народно събрание на 12 юли 1991 година.

Националната изложбаСимволите на българската държавност” е резултат на обединените усилия на редица институции и преди всичко на подкрепата на Министерството на културата. Много колеги музейни специалисти и хералдици работиха за нейната реализация и се надяваме, че закодираната в националните ни музейни реликви вековна информационна и емоционална енергия ще се предаде на посетителите на изложбата.

 

 

.